Childhoood

Някои от вас може би няма да са съгласни с възгледите ми. Но аз прекарвам деня си във викове "Не!", "Не тичай, ще паднеш!", "Не се катери там, ще си счупиш главата", "Не пипай това, ще се удариш!". Напротив, моето дете пада по десетина пъти дневно. Падал е по стълбите, от детското столче, удрял си е главата в ръбове, даже си я е цепил. Сцепвал си е устната, прехапвал си е езика. Непрекъснато има синини, рани и цицини. И това не ме плаши (поне засега). Не му казвам "не тичай", но винаги съм наблизо, готова да го прегърна и утеша, ако се удари. Да му дам целувка и да му вдъхна увереност, че другият път ще успее да се справи, без да падне. И той пада и става отново и отново, докато се научи да  тича, без да пада, да се катери по столове и маси, да слиза по стълбите и да ходи много внимателно, когато подът е мокър. Искам да възпитам един млад човек, който да не се страхува да опитва отново и отново. Който да не се страхува от грешките и от ударите на съдбата. Който да има увереността, че може да се справи с всички премеждия по пътя си. Да ходи с изправена глава и вяра в себе си, в силите си и във възможностите си. Да може да стане като падне, да се изтупа и да продължи напред, без да казва "Не мога". Мисля, че идеята за  този буден млад човек си струва няколко цицини и една сцепена устна.

Равносметка

Е, минаха няколко години от създаването на тази блог. За сега развитието му е май е нулево.. или почти нулево.

Какво се случи за тези години. Случи се най-важното в живота - сдобих се с моето най-прекрасно съкровище - бебе Ицо. И не само, че вече го има, ами и той е на почти 3 месеца - един малък мъж :)

Хах.. на фона на това, каквото и друго да кажа от случилото се тези години би звучало нищожно. Така че, засега ще приключа до тук.

Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА

Петя Дубарова

Понякога искам да живея в миналото. В онзи момент, в който можех да си позволя да бъда това, което пожелая, това, което съм (може би). Понякога се опитвам да го направя. Държа се все едно съм на 15. Забавлявам се и се опитвам да не мисля за утре. Пия, смея се и се опитвам да не си спомням за това, че на следващия ден трябва да стана в 8 и да се държа като зрял човек. Понякога се получава. Получава се няколко дена. И после.. отново следва оная плесница, която животът ти удря, когато много се увлечеш по нещо. Тогава отново хващам автобуса на реалността и се връщам, там където (може би) ми е мястото. Седя и гледам в една точка и се опитвам са се оттърся от спомена за изминалите няколко дни. Опитвам се пак да играя ролята на порастнал и зрял човек. Но как? Как, когато душата ми не се чувства така.. Как когато мислите ми са все там, на кея, с веселите смехове и морето от алкохол.. и папагала във тава.. Не искам.. Трябва.. А мога ли?... Да продължа напред и да не ми липсва.. всичко?

Най-красивото място на света

От около 2 седмици не съм се прибирала в Русе. И вече толкова ми липсва товя място, че реших да пиша за него. Няма толкова красиво и невероятно място на света. Е, да вярно е, че говоря така само защото ми липсва...но все пак е гото мястоо. Ето снимка за да го докажа...

Ако тръгна.. ще ме последваш ли? Или ще чакаш да се върна? Ако се върна.. ще ме посрещнеш ли? Или сърдит ще ме отпратиш?

Ваксина срещу СПИН?

Наскоро ми попадна една интерсна статия. Става въпрос за ново поколение ваксини - ДНК ваксини, които могат да защитават от СПИН, малария, туберкулоза и други опасни болести. Според статията, те могат да изградят добър имунитет дори и в присъствито на майчини антитела, което означава, че са подходящи за новородени животни и хора (нещо, което не е характерно за другите ваксини). Другите им предимства са лесното им производство, сравнително ниската цена, лесното им съхранние и транспортиране, дължащи се на добрата им стабилност. Разбира се, има и недостатъци - теоритично е възжмоно гени от ваксината да се включат в генома на човека. Също така се предполага, че е възможно тези ваксини да предизвикат образуване на тумори, чрез активиране на про-онкогените (туморни гени, които се съдъжат нормално в генома на клетките и при активирането им нормалната клетка се превръща в туморна). Друг теоритичен риск е възможността тези ваксини да стимулират орагнизма да образува антитела срещу самото ядро на клетката. Поради всички тези съмнения, ДНК ваксините все още са експериментални и не са пуснати в употреба. Но вече са на второ ниво клинични експетименти с обещаващи резултати срещу болести като СПИН, бяс, ебола, туберкулоза, малария, лейшмания.

Преди дъжда

Прекарах следобеда в чакане на дъжда. Отдавна не ми се беше случвало - да седя с поглед, вперен в облаците, да броя светкавците и да чакам освежаващите капки.

За първи път се огледах къде се намирам. За първи път забелязах как тук небето почти допира земята, а светкавиците се врязват в нея. Царевицата потрепва с листенца, а лястовиците се стрелкат тревожно. Кучето дойде при мен и започна да лае. Май се опитваше да ме извика вътре. Последвах го.

Начало?

Какво би наравил, ако имаш мноого време, малко неща за правене, лаптоп и неограничен безжичен интернет? Е, не знам за теб, но аз си направих блог. Спомням си преди време, когато спорех със Събев дали има смисъл от блог-а и му се дразнех когато всеки път като го попитах нещо и той ми казваше "Прочети ми блога". Е, вече и аз мога да казвам "Прочети ми блога" на всеки, които се интересува мен. Или пък не.. или мога да пиша глупости и да се чудя дали ще се намери някой достатъчно отегчен от живота, за да ги прочете. Или пък мога да пиша интересни неща и да се радвам, ако някой ги хареса. Или просто мога да пиша каквото ми дойде на акъла и ако някой иска - нека чете. Ако не, аз пак ще се чувствам добре, защото ще съм споделила мислите си..
Ами.. това е. Считам блогът за открит. Отваряйте шампанското!